Макфол: Западът трябва да отчете интересите на Русия в Европа
Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол призова Запада да преговаря с Москва. Според него Путин отправя разумни искания за мястото на Русия в структурата на европейската сигурност. Авторът призовава за нови всеобхватни споразумения „Хелзинки 2.0“ с участието на Москва.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
Само ново всеобхватно споразумение за сигурността в Европа с участието на Русия ще помогне да се избегне войната.
Западът трябва да отчете интересите на Русия в Европа
През януари президентът на САЩ Джо Байдън и НАТО дадоха подробни писмени отговори на Русия в опита си да започнат диалог с руския лидер. Ако Путин отхвърли тези предложения, войната е вероятна.
Но Москва все още не се е отказала напълно от преговорите. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че отговорът на Съединените щати на първоначалното предложение е бил «рационален», а Путин все още разговаря и се среща със западни лидери, включително с Байдън, с френския президент Еманюел Макрон, с германския канцлер Олаф Шолц и с британския премиер Борис Джонсън.
Ако Путин се съгласи на преговори, тогава Байдън и неговият екип не трябва просто да предлагат минимални отстъпки в отбраната, само за да замразят кризата. Вместо това, заедно със съюзниците и партньорите, Байдън трябва да премине в дипломатическо настъпление и да предложи всеобхватна голяма сделка за укрепване на европейската сигурност в замяна.
Наречете го «Хелзинки 2.0».
Това споразумение може да обнови и поднови споразуменията от Хелзинки, подписани по време на Студената война, които стабилизираха Европа, дори когато съперничеството между САЩ и СССР в други части на света нарастваше. Това би могло да съживи и поправи несъществуващите споразумения за контрол на въоръженията и да осигури по-широка рамка за европейската сигурност и да помогне за разрешаването на въпросите, свързани с Украйна.
Свикването на голяма среща на върха за предефиниране на европейската сигурност ще осигури на Русия международна платформа, която Путин със сигурност не заслужава. Но това не трябва да спира Байдън, лидерите на НАТО и другите европейски демокрации.
Споразумението от Хелзинки призна Съветския съюз за свръхдържава и това признание помогна да убеди съветския лидер Леонид Брежнев да направи отстъпки. Путин също обича вниманието и Западът трябва да бъде готов да устрои това символично представление не само за предотвратяване на поредната руска инвазия в Украйна, но и за възстановяване на разрушената архитектура на сигурността на Европа.
Съединените щати и Европа трябва да имат смелостта да излязат отвъд защитните решения и вместо това да се обърнат със смели, настъпателни инициативи, за да направят континента по-безопасен.
През 2000 г. Путин дойде на власт и той се разочарова все повече от Запада във връзка с по-нататъшното разширяване на НАТО през 2004 г., във връзка с избухването на войната в Ирак от Вашингтон и след така наречените „цветни революции“ в Грузия през 2003 г. и в Украйна през 2004 г.
Как да се доберем до «да»
След десетилетия на разногласия за Русия и Запада ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да сключат нови споразумения за сигурност в Европа. Те имат малко доверие един в друг и много причини за взаимно подозрение. Но предвид високите залози, светът трябва да положи подходящи усилия. Ако Путин сигнализира за готовност за преговори, Байдън и неговите европейски партньори трябва да действат мащабно. В крайна сметка европейската архитектура за сигурност се нуждае от истинско преразглеждане и творческо обновяване.
Страните трябва да започнат с предприемане на стъпки за възстановяване на прозрачността в отношенията си, позволявайки на всяка страна да наблюдава дейностите на другата и да предвижда по-добре действията на другата. Днес Русия, САЩ и Европа разполагат с по-малко информация за разполагането на противникови армии и оръжия, отколкото когато и да било след края на Студената война. Голямо ново споразумение за европейската сигурност може да даде възможност на всички участници по-често да наблюдават разполагането на войски, въоръженията и военните учения.
Съединените щати и Русия се научиха как успешно да използват режима на изненадваща инспекция благодарение на новия договор СТАРТ, който ограничава броя на ядрените бойни глави и средствата, които всяка страна може да разположи. Новият договор СТАРТ е една от малкото американо-руски сделки, които все още са в сила и едно по-широко споразумение може да заимства от него разпоредби за спешни инспекции и задълбочени проверки на оръжейните системи.
Хелзинки 2.0 може да позволи на руски инспектори да посещават обекти за противоракетна отбрана на САЩ в Полша и Румъния, а наблюдателите на НАТО могат да имат подобен достъп до руските ракети „Искандер“ в Калининград.
Москва и Вашингтон биха могли допълнително да увеличат прозрачността чрез повторно присъединяване, изменение и модернизиране на предишни споразумения като Договора за открито небе и ДОВСЕ. За да се избегнат опасни грешки, и двете държави трябва да работят и за възраждането на Виенските документи. Това означава, че Русия и всяка страна от НАТО трябва да предоставят конкретни уведомления за учения и да наложат нови ограничения за размера и местоположението на ученията, особено след като подготовката за учение може да изглежда много подобна на планирането на действително нападение.
Кремъл е прав в това, че всички държави имат еднакво право на безопасност.
Преговорите могат да бъдат успешни, дори ако не доведат до цялостно споразумение.
В крайна сметка три години мир са много по-добри от три години война.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/europe/2022-02-11/how-make-deal-putin
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Макфол: Западът трябва да отчете интересите на Русия в Европа