«Надвиснал ударен юмрук». Какво неофициално говорят в украинското разузнаване за ситуацията на границата с Русия
Страна: Представители на украинското разузнаване прогнозират поражение на въоръжените сили на Украйна в случай на нападение срещу Донбас Представители на украинското разузнаване споделиха пред «Страна» вижданията си за ситуацията на руско-украинската граница и какво очаква украинските въоръжени сили в случай на атака срещу Донбас. Техните оценки не съвпадат с това, което киевските власти казват публично. […]
Страна: Представители на украинското разузнаване прогнозират поражение на въоръжените сили на Украйна в случай на нападение срещу Донбас
Представители на украинското разузнаване споделиха пред «Страна» вижданията си за ситуацията на руско-украинската граница и какво очаква украинските въоръжени сили в случай на атака срещу Донбас. Техните оценки не съвпадат с това, което киевските власти казват публично.
Какво показва придвижването на руските войски към украинските граници?
Превод от Страна (Украйна):
Още през октомври 2021 г. западните медии започнаха да говорят за високата вероятност от война между Русия и Украйна. И все още твърдят същото. Ситуацията обаче е странна.
Украинското ръководство, което в миналото не пропускаше и най-малкия помод да обяви „заплахата от руска инвазия“, този път започна, както се казва, да се обърква в показанията. Първоначално Киев не прие „захранването“ от западните медии и отрече заплахата от нахлуване на всички нива: от Министерството на отбраната и СНБО до президента Зеленски.
След това концепцията се промени драстично и украинските власти започнаха да подкрепят темата „Путин е на път да атакува“ на всички нива.
Въпреки че говореха за различни дати. Арестович например «насрочи» инвазията за католическата Коледа (края на декември), а главата на украинската разузнавателна служба Буданов — за края на януари — февруари. В същото време изявленията бяха направени с подтекст, че Путин ще атакува, ако започне дестабилизация вътре в страната. Това веднага породи подозрение, че властите са се „съгласили“ да признаят заплахата от инвазия единствено с цел реализиране на политическа технология – за да обвинят всички свои вътрешни опоненти, че „работят за Кремъл“.
Междувременно вълната от публикации на Запад за предстоящата война нарастваше, което разтревожи инвеститорите, които започнаха да изтеглят средствата си от украинските държавни облигации и от страната като цяло. Гривната падна.
След това концепцията на украинските власти отново се промени драматично.
И също толкова приятелски, както преди това всички говореха за „заплахата от агресия“, а след това всички започнаха да отричат вероятността от неизбежна война и да обвиняват медиите, че предизвикват паника.
Тези прибързани действия най-накрая объркаха всички и създадоха впечатлението, че Зеленски «вижда» или «не вижда» заплахата от „инвазия“ не въз основа на това дали тя действително съществува или не, а въз основа на това дали е от полза или не е от полза за властите в този конкретен момент.
«Страна» реши да разбере каква е истинската ситуация на руско-украинската граница и дали движението на руските войски там наистина говори за подготовка за пълномащабна война. За целта разговаряхме с представители на украинското разузнаване. И научихме как наистина оценяват ситуацията там. Както се оказа, оценките не съвпадат с това, което властите казват публично.
Защо Путин не нападна?
Започна да се говори за предстоящата руска инвазия на 1 март 2014 г. — когато Съветът на федерацията на Руската федерация даде разрешение на Владимир Путин да използва войски на територията на Украйна. По това време ключовите обекти в Крим вече бяха заети от „малките зелени човечета“ (части на руската армия) и затова всички очакваха, че „руските танкове“ ще се придвижат както към Харков, така и към Киев. Това обаче не се случи, въпреки че тогавашният и.д. Президентът Турчинов прогнозираше «нашествие» почти всяка седмица.
След това започна войната в Донбас, в която Русия подкрепи „републиките“, включително изпращането на помощ на „отпускници“ (офицери от руската армия) и отделни батальонно-тактически групи, които бяха замесени, например, близо до Иловайск. Но това не беше откритото участие на Русия във войната. Москва официално отрече каквото и да е военно присъствие в Донбас. А с времето разговорите за руска инвазия в Украйна замряха и Киев премина към обвинения към Кремъл в „хибридна агресия в Донбас“.
В същото време експертите, дори в най-горещите дни на 2014 г., считаха, че е малко вероятна пълномащабна открита инвазия на Украйна от Русия. И не само заради евентуалното затягане на западните санкции срещу Москва, но и по чисто военни причини.
„До 2014 г. Русия не смяташе Украйна за потенциален военен противник. Съответно до 2014 г. по границите с Украйна практически нямаше големи руски военни части. Следователно вероятността от атака срещу Украйна през 2014 г. веднага след Майдана беше чисто хипотетична — просто нямаше кой да атакува. По-точно някои части биха могли да бъдат прехвърлени на границата. Но това беше по-скоро демонстрация на сила. Мащабната офанзива не е само за техника и войници.
Това са както тилни бази, така и логистика. Това е цяла инфраструктура, която не може да бъде създадена за няколко месеца или дори за година.
Изключение беше Крим, където руските войски бяха официално разположени с всичките си бази и инфраструктура. Следователно именно там, а не някъде другаде, започнаха събитията през 2014 г.
Но що се отнася до нахлуването на руската армия в Украйна в други региони, Русия не беше готова за това през 2014 г. от чисто военна гледна точка. И, между другото, в руски отворени източници може да се намери информация, че по това време именно руските военни са били против нахлуването в Украйна, което показва, че по това време те не са били готови за това», съобщи представител на украинското разузнаване.
Според нашите събеседници в украинското разузнаване процесът на създаване на армейски групировки като цяло е завършен. А по границите с Украйна, както и в Крим, е създадена мощна военна инфраструктура и са съсредоточени големи сили на руската армия.
„Сега само на североизточната граница с Украйна има около 60 хиляди войници от руските въоръжени сили. На южния и източния фланг — в Крим и в Ростовска област — има около четиридесет хиляди войници. И това без да броим „армейските корпуси“ в така наречените „републики“ в Донбас. Но тези числа са плаващи — има постоянна ротация и попълване. По време на пролетните маневри част от руските войски и техника, прехвърлени от други региони, останаха на границата. А сега непрекъснатото консолидиране и укрепване на тези групи продължава“, каза източникът на „Страна“.
Но той направи важно уточнение. От военна гледна точка случващото се е неправилно да се нарича формирането на „група за нашествие“.
„Войските не се разполагат с цел да ударят Украйна за месец-два, както публично се представя тук. Войските се прехвърлят на нови места от постоянното им дислокиране. По-рано нямаше места за постоянно дислоциране на руските войски на границата с Украйна. Сега е така. Там са съсредоточени големи сили. И те могат да бъдат там с години и десетилетия. Те може никога да не участват в каквото и да е нахлуване.
Или могат да преминат в настъпление срещу Украйна.
Инфраструктурата е готова за това.
Всичко зависи от решението на политическото ръководство на Русия“, казва източник от разузнаването на Украйна.
Източник: https://strana.news/news/364610-budut-li-masshtabnye-boevye-stolknovenija-rossii-i-ukrainy.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front