Очаква ни епоха на нови войни
Глобалното затопляне и липсата на ресурси могат да провокират повсеместни бойни сблъсъци. Изглежда, че през цялата 2021 година цивилизованият свят ще се бори с последиците от 2020 г. и ще се справя с остатъците от вредите. Според автора на американското издание Foreign Policy Робърт Мали, ако на планетата бъде обявен конкурс за международно събитие през […]
Глобалното затопляне и липсата на ресурси могат да провокират повсеместни бойни сблъсъци.
Изглежда, че през цялата 2021 година цивилизованият свят ще се бори с последиците от 2020 г. и ще се справя с остатъците от вредите. Според автора на американското издание Foreign Policy Робърт Мали, ако на планетата бъде обявен конкурс за международно събитие през 2020 г. с най-мащабни негативни последици за глобалния мир и сигурност, броят на претендентите очевидно ще се разшири.
Списъкът с големи и малки бедствия е дълъг: от пандемията на коронавируса до въздействието на климатичните промени, застрашаващи планетата, от шумните скандали при избора на новия президент на САЩ до азербайджанско-арменската война за Нагорни Карабах и смъртоносния конфликт в автономния регион Тиграй в Етиопия.
Изминалата година беше богата на мрачни събития.
Разбира се, че вниманието ни е концентрирано върху въоръжените конфликти, които имат ясен климатичен фон.
Връзката между войната и промяната на климата не е нито проста, нито линейна.
Едни и същи метерологични условия увеличават насилето в една област, но не довеждат до същото в друга. В същото време едни страни се чувстват добре в условията на конкуренция, свързана с климата, но други въобще не се справят.
Много зависи от това дали държавите се управляват правилно, дали са готови да разрешават конфликтите за ресурси и дали могат да защитят своите граждани, когато животът или поминъкът им са застрашени.
Не е известно колко насилие ще бъде свързано с климата през 2021 г., но общата тенденция е достатъчно ясна: без спешни действия опасността от остри климатични конфликти ще се увеличи през следващите години.
Ето само един пример.
В Северна Нигерия сушата засили боевете между пастирите и фермерите заради намаляващите ресурси, в резултат на което са убити два пъти повече хора през 2019 г. от терористичните атаки на радикалната ислямска групировка. На Нил Египет и Етиопия си разменят заплахи за война заради плановете за изграждане на язовир «Хидасе» („Великият язовир на етиопското възраждане“), отчасти поради опасенията на Кайро, че язовирът ще изостри и без това сериозния недостиг на вода в страната.
Днес не само Африка е изправена пред най-сериозните рискове от конфликти, свързани с климата, това се случва и в части от Азия, Латинска Америка и Близкия изток — те също са изправени пред подобни рискове.
Работатаа е в това, че в нестабилните държави милиони хора вече страдат от рекордните горещи вълни, от екстремните или нередовни валежи, от повишаването на морското равнище. Всичко това може да допринесе за още по-голяма нестабилност, да изостри несигурността при добива на храни, до недостиг на вода и до конкуренцията за ресурси, а гореспоменатото ще принуди все повече хора да напускат домовете си.
Някои проучвания показват, че средно повишаването на местните температури с 0,5 градуса по Целзий е свързано с 10 до 20 процента повишен риск от смъртоносен въоръжен конфликт.
Ако тези оценки са верни, тогава бъдещето предизвиква сериозно безпокойство.
Петя Паликрушева