Как "Ислямска държава" успя да се установи в Либия
Миналата седмица САЩ удариха лагер на джихадистите там. Анализатори от института "Стратфор" вече предупредиха, че групировката губи територии в Ирак и Сирия, но ако засили позициите си в Либия, ще застраши още повече Европа.
Как се стигна до това очертава текстът на Фредерик Уири във "Вашингтон пост".
Революционерите бяха разединени от самото начало, отбелязва той. Противоречия е имало между възползвалите се от управлението на Муамар Кадафи и маргинализираните от него; емигрантите и останалите у дома; технократите, опитвали да реформират режима, и ислямистите, живели по затворите; младите граждански активисти и дезертиралите генерали.
Външната военна подкрепа само задълбочи тези разлики, тъй като отделните
военни фракции започнаха да се състезават за доставка на оръжия и обучение.
Крехката временна коалиция – Националният преходен съвет, не успя да обедини либийците и се оказа безпомощен.
САЩ се върнаха в Либия, но с ограничен мандат. Те оптимистично смятаха, че страната ще се справи до голяма степен със собствени сили заради петролните залежи и малкото си население (около 6 млн., бел. ред).
ООН се фокусира върху подготовката на парламентарните избори, отдавайки им голямо значение. Едва по-късно дипломати признаха, че са сгрешили, прибързвайки с тях. Вотът се проведе прекалено рано за държава, която не бе гласувала от половин век, и новият Конгрес засили и бетонира фракционализма.
Преходната власт се опитваше да разпусне милициите, но в същото време ги субсидираше, като на практика им повери контрола върху вътрешния ред и отбраната. В резултат те се разраснаха и превърнаха в
локализиран, разединен и хибриден сектор за сигурност, паралелен на слабата армия и полиция.
Започна вълна от убийства на висши полицаи, военни съдии и активисти, която тласна генерала от ерата на Кадафи Халифа Хафтар да започне операция "Достойнство" през май 2014 г. Той целеше да прогони ислямистките милици от Бенгази и да възстанови върховенството на армията над по-младите революционери. Хафтар се съюзи с широк набор групировки и заплаши преходния съвет, че ще доведе бойците си в столицата Триполи.
В отговор там се надигна контрадвижението "Зора", което доведе до разделянето на властта на две. Едното правителство се намира в Триполи, а другото – в Тобрук, като Хафтар подкрепя второто. Обединените арабски емирства и Египет стоят зад генерала, а Катар, Турция и Судан са съюзници на някои фракции от коалицията "Зора". Войната се разпростря към петролните полета, а после и към южната периферия на страната.
"Ислямска държава" се възползва от случая и имплантира свои членове в Сирте и другите градове в т.нар. "петролен полумесец", както и в някои квартали на Бенгази и Триполи. Групировката набра сили с идването на чуждестранни бойци и дезертьори от "Ансар ал Шариа" и изглежда
решена да спре достъпа на властите до петрол и да предотврати създаването на ново правителство.
Под натиска на Запада "Достойнство" и "Зора" наскоро подписаха споразумение за създаването на правителство на националното единство, но пред реализирането му има много пречки. Коалициите са толкова фрагментирани, че съществуват само на хартия, освен това имат непримирими различия.
Това пречи на САЩ и западните държави да снабдят с военна помощ срещу "Ислямска държава" легитимната власт, защото такава просто няма. Междувременно двете фракции изглеждат по-заети една с друга, отколкото с джихадистите, освен когато се обвиняват взаимно за връзки с тя.