«Хуанцю шибао», Китай: Ако САЩ успеят да «промият мозъците» на ЕС, нищо няма да остане от икономиката му
САЩ многократно прибягват до манипулация, борейки се с Европа за лидерство в промишлеността, пише «Хуанцю шибао». Това се повтаря и сега — Вашингтон я плаши с «китайската заплаха», за да затегне контрола. Но ЕС не иска да бъде американско „винтче“ в системата. Превод от «Хуанцю шибао», Китай: Според съобщения в американските медии САЩ и Европейският […]
САЩ многократно прибягват до манипулация, борейки се с Европа за лидерство в промишлеността, пише «Хуанцю шибао». Това се повтаря и сега — Вашингтон я плаши с «китайската заплаха», за да затегне контрола. Но ЕС не иска да бъде американско „винтче“ в системата.
Превод от «Хуанцю шибао», Китай:
Според съобщения в американските медии САЩ и Европейският съюз ще проведат среща на високо ниво във Вашингтон през декември. Те я нарекоха отговор на така наречената «непазарна политика» на Китай. От няколко дни САЩ се опитват под различни предлози да блокират и потиснат нормалното технологично, икономическо и търговско развитие на КНР.
Сега обаче това, което заслужава да се отбележи, е, че Европа, която беше най-гласовите в подкрепата си за глобализацията, също изглежда в капана на американското промиване на мозъци и е изложена на риска от антиглобализъм.
От гледна точка на някои европейски политици, докато определени продукти не се произвеждат самостоятелно, продават или доставят от западните съюзници, проблемите няма да изчезнат. Веригите за производство и доставки, в които Европа е тотално включена, също се «замърсяват» от наратива за всеобщата безопасност.
След избухването на конфликта в Украйна някои европейци започнаха да сравняват тесните икономически и търговски връзки между Китай и техния регион с енергийните отношения с Русия, твърдейки, че ЕС трябва да се поучи от настоящата ситуация и да вземе предпазни мерки, за да предотврати повторение на „възможни кризисни прекратявания на доставките».
Второ, ценностните различия все повече се приравняват на „икономическите заплахи“. Популяризирането на темата за „избягване на прекомерната зависимост от Китай“ в европейското обществено мнение се основава на логиката, че политическите и социални системи на Поднебесната са много различни от установените на континента, така че да се разчита на китайски доставки уж било рисковано.
Трето, „всичко се превръща в риск за сигурността“. Независимо дали китайските компании инвестират в изграждането на европейска инфраструктура или придобиват производствени и технологични съоръжения в региона, които произвеждат всичко от чипове до чиста енергия и редки минерали, или дали европейските компании разширяват производството, инвестициите и бизнеса си в Китай, всичко минава , през някакви «идеологически» филтри.
Следователно дори очевидните действия за задълбочаване на сътрудничеството и постигане на взаимноизгодни резултати могат да бъдат използвани като доказателство, че „разширяването на влиянието на Китай в определена област представлява заплаха за сигурността на ЕС“, вместо рационална оценка на реалните нужди на двете страни и перспективите за партньорство.
Всъщност това политизиране на икономическите въпроси, превръщането на „всичко“ в заплаха за сигурността, както и филтрирането през всякакви идеологически наративи и политически събития, може да застави Европа, която винаги е била силен поддръжник на икономическата глобализация, несъзнателно да се превърне в антиглобалистка сила, която строи стени и копае ровове.
В продължение на десетилетия, в процеса на икономическата интеграция, всички страни постигнаха най-големи ползи за себе си чрез увеличаване на отвореността и улесняване на свободния поток на ресурси, пазари, технологии и таланти. Благодарение на взаимодопълняемостта на икономическата и естествена структура промишлеността, науката и технологиите формираха цялостен глобален модел.
За Европейския съюз, който е силно зависим от международния пазар и производствените ресурси и е дълбоко интегриран в процеса на глобализация, а също така има тесни търговски връзки с големите държави, това ще създаде потенциален риск от нов удар, така че Европа трябва да съхрани своята бдителност.
В същото време ЕС винаги е претендирал, че е знаменосец на свободната търговия и глобализацията. Опасявам се, че този образ ще бъде поставен под въпрос.
Доколкото обединението все повече се стреми да си сътрудничи с така наречените „съмишленици партньори“, ако нейната собствена икономическа жизнеспособност и пазарна привлекателност бъде отслабена от „антиглобализационни“ изявления и действия, това ще намали желанието на други икономики да задълбочат връзките си с еврозоната.
Освен това Съединените щати, все по-търсено убежище от някои страни и политици в региона, се опитват да увеличат контрола си върху жизненоважни индустриални линии, включително тези в Европа.
Търгувайки със „страх от заплахи за сигурността“, САЩ се опитват да превърнат страните от ЕС в „детайли“, покорни васали на системата на индустриалните технологии, в ядрото на които е Америка.
Ако този път ЕС приеме риториката на Вашингтон за „общата сигурност“ и отслаби взаимно изгодните търговски и икономически отношения с Китай, удряйки себе си, какво ще остане от нейната промишлена сигурност, пазарна зависимост и конкурентоспособност в бъдеще?
Дали ролята на „винтче” в американския икономически и технологичен механизъм ще укрепи или отслаби икономическата сигурност и автономност на континента?
Добрата новина е, че в някои европейски държави и политици започна процес на преосмисляне, опитвайки се да погледнат по-прагматично и балансирано на връзката между икономическата безопасност и „взаимозависимостта“.
Холандската компания за литографски машини ASML наскоро обяви, че няма да се съобрази със забраната на САЩ за китайска технология и оборудване за производство на чипове.
Според друго съобщение Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, каза, че ЕС ще „отстрани разрива“ със забраната на САЩ за износ на високотехнологични чипове.
Не толкова отдавна германският канцлер Олаф Шолц ръководи голяма бизнес делегация, която посети Китай, което също се превърна в мощен сигнал от Европа за по-нататъшно задълбочаване на взаимноизгодните икономически и търговски отношения с Китай.
Пекин счита, че ЕС ще направи рационален избор и ще изхожда от собствените си интереси, глобалната отговорност и съвременните тенденции на развитие.
Автор: Дун Ифан — научен сътрудник в Института за европейски изследвания към Китайската академия за съвременни международни отношения
Източник: https://opinion.huanqiu.com/article/4AeFVeBzgAZ
Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3