Оневиниха Ван дер Любе за подпалването на Райхстага
Нов документ оневинява окончателно Маринус ван дер Любе за пожара на Райхстага в Берлин пред...
Оневиниха Ван дер Любе за подпалването на Райхстага
Нов документ оневинява окончателно Маринус ван дер Любе за пожара на Райхстага в Берлин пред 1933 г., съобщи ДПА, БНР.
В архивите на съда в Хановер е открита нотариално заверена декларация от 1955 г. от бивш член на Националсоциалистическата партия, от която става ясно, че Ван дер Любе е пристигнал пред сградата, когато тя вече е била обхваната от пламъците.
Показанията са дадени от Ханс-Мартин Ленингс, бивш член на паравоенното нацистко подразделение Щурмабтайлунг, повече познато като СА. Той твърди, че лично е откарал 24-годишния холандски комунист Маринус Ван дер Любе до Райхстага в нощта на пожара, посочва Дойче веле.
В показанията си Ленингс заявява, че когато той и колегите му от СА закарали Любе с камиона до германският парламент „от сградата вече се разнасял мирис на изгоряло и имало облаци дим в залите“. Не става ясно обаче защо СА са откарали комуниста от лечебницата, в която се намирал, до Райхстага, но в показанията ясно се посочва, че сградата вече е била в пламъци по времето на пристигането им.
По-късно Ван дер Любе е обвинен в подпалвачество, осъден за палеж и екзекутиран, след като си признава, че е извършил деянието сам. Той посочва, че е искал действията му да послужат за всеобщо въстание на комунистите срещу нацистите. Четирима други обвиняеми по случая са оправдани – решение, което разгневява Хитлер.
Ленингс, който умира през 1962 година, посочва в показанията си, че той и колегите му протестирали срещу ареста на Ван дер Любе. „Бяхме напълно убедени, че Ван дер Любе не може по никакъв начин да е подпалвачът, защото,според видяното от нас Райхтагът вече беше в пламъци, когато го докарахме пред сградата“, посочва в показанията си Ленингс.
Той твърди, че заедно с други свидетели е бил арестуван и принуден да подпише документ, в който отрича да знае за инцидента. По-късно почти всички, замесени в случая с пожара в Райхстага са екзекутирани. Ленингс обаче бил предупреден и успял да избяга и да се укрие в бивша Чехословакия.
Той поискал показанията му да бъдат записани през 1955 година — в случай, че делото за подпалването на Райхстага бъде подновено.
С оглед на новите доказателства в момента историците са раздвоени по въпроса кой точно е подпалил германския парламент. Повечето са съгласни с тезата, че Ван дер Любе е действал сам, докато други обвиняват висши нацистки функционери в умишленото подпалване на сградата, за да оправдаят смазването на опонентите си.
През 2008 година Германия посмъртно оправда Ван дер Любе по силата на приет през 1998 г. закон, с който бяха отменени всички присъди на хора, извършили престъпления и осъдени по време на нацисткия режим.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара бяха арестувани и 3-ма българи, дейци на Коминтерна — Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. С аргументираната си и пламенна защитна реч, произнесена на немски език, Георги Димитров обръща хода на процеса. А с помощта на организираната защита на международната антифашистка общественост, включително проведения в Лондон паралелен контрапроцес, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес.
