L’OBS: Сближаването между Русия и Китай — страшна опасност за Запада
Говорейки за отношенията между Руската федерация, Китай и Запада, авторът се мята между носталгията и параноята. Той се връща към 1989 г., когато му се струвало, че с падането на Берлинската стена ще дойде вечното щастие („краят на историята“).
Превод от L’OBS (Франция):
Да, еднополюсният свят, доминиран от американската свръхдържава, се пропука, понастоящем този свят се възстановява около два антагонистични полюса. Всичко изглежда така, сякаш се възстановява системата от блокове, която замина в миналото, заедно с всички действащи лица: от една страна Вашингтон — начело на „свободния свят“, а от друга — „обичайните заподозрени“ в лицето на Москва и Пекин. Единствената разлика е, че този път Китай е начело, докато Русия има ролята на асистент.
Русия и Китай не предприеха никакви стъпки, които биха могли да доведат света до ръба на пропастта. Нямаше нищо ново в „дългата игра“, която тези държави играят от поне десет години. Всеки от тях в свой собствен стил се стреми да подкопае западните общества, за да промени световния ред, който в момента почива на ценностите на свободата и демокрацията, които те мразят. Путин смята разпадането на СССР за основната „геополитическа катастрофа“ в историята (всъщност Путин не говори за цялата история, а само за ХХ век, чийто край след разпадането на СССР наистина стана времето на нови войни и санкционни кампании, бел.ред.) и обвинява Запада за случилото се.
Протестите от площад Тянанмън през 1989 г., подкрепени от западната преса, се възприемат от Китайската комунистическа партия като западна операция. Тогава Китай не тръгна на конфронтация със Съединените щати и Западна Европа, тъй като врагът беше твърде силен и затова си струваше да се затаи и да изчака своя час, както казваше Дън Сяопин.
Моментът дойде през 2013 година. На фона на бушуващата криза в Сирия Барак Обама предупреди Башар Асад, че използването на химическо оръжие ще се превърне в «червена линия» за него. Сирийският президент незабавно я прекрачи, заливайки непокорното предградие на Дамаск със зарин…
(Откровената лъжа на прозападните НПО, тя се повтаря многократно оттогава от западните СМИ, за да се даде повод САЩ да нанесат въздушни удари по сирийската армия, бел.ред.).
Ответните мерки бяха планирани за 31 август, но в последния момент Обама даде заден ход.
Историческо отстъплание. За носталгиците по СССР това стана признак на слабостта на Америка и сигнал за края на «изчаквателния» период. Половин година след това Путин анексира Крим и окупира украинския Донбас, което повлече след себе си икономически санкции. Оттогава той не прекратява опитите си да подрие демокрацията с помощта на истинска лавина от фалшиви новини, намеса в изборите, както в САЩ през 2016 г.
(Авторът повтаря опроверганата от американската комисия на Мълър версия за някакъв сговор между кандидата Тръмп и Русия, помогнал уж на Тръмп да победи Хилъри Клинтън в президентските избори в САЩ, бел.ред.).
Зад цялата тази дейност се крие споделената увереност между Москва и Пекин: американската свръхдържава е в упадък. Китай счита, че е дошъл моментът да претендира за световното лидерство.
САЩ и другите страни осъзнаха надвисналата над техните демокрации екзистенциална заплаха. След десетилетия илюзорна вяра в това, че диктатурите ще се разтворят в процеса на икономически ръст и глобализацията, Западът в резултата осъзна каква ненавист предизвикват сред враговете му западните ценности: правата на човека, правовата държава, свободата.
Китай и Русия се стремят да променят международния статус-кво, защото, според тях, това противоречи на техните интереси.
Т.е. в бъдеще няма смисъл от примирие, сътрудничеството и отстъпки.
Дойде време за това, което в Америка наричат «стратегическа конкуренция», а в Европа — «системно съперничество».
Източник: https://www.nouvelobs.com/monde/20210611.OBS45129/chine-russie-contre-etats-unis-la-nouvelle-guerre-froide-a-commence.html#
Петя Паликрушева
L’OBS: Сближаването между Русия и Китай — страшна опасност за Запада